"Царска Бистрица" е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се близо до Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния.
Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.
През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като "Стария дворец", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. В последствие са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и кабинет. При завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска.
Първата стая от Стария дворец е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба "Нова Америка". Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, подарява на царя корабното обзавеждане.
В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма "Цар и генерал".
Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд - Елеонора фон Ройс-Кьостриц. На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза - символ на последния сняряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят. Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.
В трапезарията на двореца е поставен огромен портрет на личния ловец на Фердинанд Христо Марков, който починал от раните си след като е ранен от мечка.
Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са изработени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.
Върху пианото в една от нишите стои голям еврейски свещник за седем свещи - т. нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България. Дворецът притежава собствено електрозахранване, което се осигурява от малка водноелектрическа централа "Сименс", инсталирана през 1912 г., която работи и до днес и от фирмата искали да я изкупят обратно, като музеен експонат.
След 1945 г. дворецът Царска Бистрица е национализиран от новия режим в България.
След демократичните промени през 1989 г., "Царска Бистрица" е реституирана от сина на цар Борис III Симеон II по време на мандата му като министър-председател на България.
Днес дворецът е отворен за посещения на обикновени граждани.
Работното време на Двореца е от четвъртък до неделя между 9:00ч. и 17:00ч.
Обиколката за посетителите започва от т.нар. стар дворец. Първата стая е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътувал до Бразилия на кораба „Нова Америка”. Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, му подарил корабното обзавеждане. Според друга обаче французинът просто загубил на карти от Фердинанд.
По стените на ловната част на двореца са изложени стотици ловни трофеи – глави от глигани, сръндаци, диви петли, еленски рога, огромна дропла, меча глава. Повечето животни са застреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж.
Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Елеонора. На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза – символ на последния изстрелян в Балканската война снаряд. В тях са запазени също старите тапети от коприна и памук. Те не са залепени, а само опънати по стените.
В трапезарията прави впечатление огромният портрет на личния ловец на Фердинанд Христо Марков, преметнал убита сърна през рамо. Той бил нападнат от мечка и починал от раните си. Тревненски, самоковски и копривщенски майстори са се трудили върху богатите орнаменти на резбованите тавани в просторната гостна на двореца. Камината тук е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.
В „Царска Бистрица” има също параклис, изграден за сватбата на княгиня Калина, проведена в двореца.
